Не тръгнах по този път, за да го следвам
просто го открих, крачка по крачка, водена от кучетата си.
Казвам се Ралица и съм човекът, който стои зад „Кучешка кухня за здраве“. Това пространство се роди от моя личен път, преминал през много загуби, колебания и търсене. През годините животът ми с кучета ме изправяше пред въпроси, за които нямах готови отговори. Реалните ситуации, трудните периоди и нуждата да взимам решения за тяхното здраве, ме тласнаха към моята самостоятелна работа, учене и трупане на опит, които не идват само от теория, а от живота всеки един ден.
Зад това пространство стои дългогодишният ми опит с кучета в различни ситуации, както с тези, с които съм живяла, така и с много други кучета от различни проекти и хора. Този път ме научи да наблюдавам внимателно, да търся информация и да променям подхода си тогава, когато нещо не работи. Така постепенно се оформи Кучешка кухня за здрав и начинът, по който днес работя - с поглед към цялостното състояние на кучето и условията, в които то живее, за да се създаде повече здраве и вътрешна хармония.
С времето тази работа се превърна в моя професия. Преминах през редица обучения и сертификации, за да мога да подкрепям не само собствените си кучета, но и хората, които търсят реална помощ за своите. Днес работя с кучета и техните хора всеки ден, като живея и дишам в този процес. Това е работа, която изисква много усилия и присъствие от моя страна, но и ми носи дълбоко познание с всяко куче и всеки човек, с когото ме сблъска.
В какво вярвам
За мен здравето не е въпрос на правилна добавка или перфектна диета. То се изгражда от много малки решения, които се взимат всеки ден – как се храни кучето, как се възстановява, как реагира на средата и как човекът до него участва в този процес. Именно тези ежедневни избори създават или подкопават стабилността във времето.
Вярвам, че когато гледаме на здравето като отделен симптом, орган или поведение, често изпускаме същината. Затова работя в дълбочина, без бързане и без обещания за бързи резултати. Гледам тялото, нервната система и ежедневието като едно цяло, което се влияе от ритъма на живот, от стреса, от храната и от присъствието на човека до кучето.
Как работя
Индивидуалните планове, които изготвям, са за хора, които вече са опитвали различни подходи и са стигнали до умора от търсене. За хора, които имат нужда от яснота и подреждане, а не от още информация. В този процес за мен е важно човекът да не остава сам и да започне да разбира какво всъщност преживява кучето му, не само какво прави, а как се чувства, как реагира и от какво има нужда в този момент.
Работата по плана е подкрепяща и проясняваща. Тя дава на човека повече поглед и чувствителност към вътрешния свят на кучето, към сигналите, които често остават незабелязани, и към връзката между тяло, поведение и ежедневие. Така решенията спират да бъдат на сляпо и започват да се взимат с разбиране и увереност.
Това не е работа по шаблон. Всеки план се съобразява с конкретното куче, конкретната ситуация и реалния живот, в който трябва да се случи промяната.
Професионален опит и обучения
Пътят ми дотук е съчетание от реална практика и целенасочено обучение. Годините работа с кучета и хора вървят паралелно с обучения и сертификации, които съм избирала осъзнато, според това от какво реално има нужда практиката ми. По-долу съм подредила основните етапи от този процес, които днес стоят зад начина, по който работя.
Обучение по психология (2008-2012)
Първата основа в професионалния ми път беше обучението ми по психология. То ми даде стабилни знания за когнитивните процеси, емоциите и поведението и ме въведе в разбирането за това как живите същества възприемат и се ориентират в света около себе си.
В рамките на това обучение имах възможност да разработя и проведа самостоятелен психологически експеримент с кучета, свързан с начина, по който те използват информацията от човешките насоки, за да се ориентират в средата. Тази работа задълбочи интереса ми към кучешката психология и ме срещна с ранните форми на кучешка експериментална психология, която по това време тепърва се развиваше.
Обучението ми даде базисно, но много важно разбиране за начина, по който кучетата общуват, как преживяват света ни и как емоциите и поведението им се влияят от нашето присъствие и реакции.
Приемна грижа и работа с различни кучета (2012 - до сега)
В продължение на години бях приемен стопанин на повече от 40 кучета. Макар този опит често да остава извън рамките на официалната практика, именно той ми даде възможност да работя отблизо с голямо разнообразие от кучета, характери и истории.
Работата с приемната грижа ми позволи да наблюдавам как стресът, новата среда и промените в ежедневието влияят върху поведението, взаимоотношенията и възможностите за адаптация на всяко куче. Видях отблизо как кучетата изграждат връзки, как реагират на несигурност и какво на практика им помага да се стабилизират, отвъд теорията и общите препоръки.
Този опит постави стабилна основа в начина, по който работя и днес, с внимание към индивидуалността на всяко куче. Вместо да прилагам готови схеми, започнах да разглеждам трудностите, уменията и нуждите им в контекста на индивидуалната история, характер и реална среда.
Pro Dog Trainer – ниво I и II (Absolute Dogs)(2018-2019)
Обученията ми за Pro Dog Trainer – първо и второ ниво в Absolute Dogs подредиха натрупаното дотук знание по начин, който можеше да бъде ясно обяснен и приложен на практика. Те внесоха структура и методика, чрез които общуването и работата с кучетата станаха по-разбираеми и подредени.
Този подход направи тренирането леко, приятно и ангажиращо както за кучето, така и за човека. Обучението значително задълбочи познанията ми в областта на рехабилитацията и ме научи да отчитам стреса и емоционалното състояние на кучето като основен фактор в процеса на учене и възстановяване.
Работата ми с кучетата започна да носи повече лекота и оптимизъм, като устойчив начин на взаимодействие, който подкрепя както кучето, така и човека до него. Това обучение ми даде рамката, в която знанията и практиката започнаха да работят заедно.
Професионален треньор и създател на проекта „По пътя с кучешките лапи“ (2018-2021)
Работата ми като професионален треньор в собствения ми проект „По пътя с кучешките лапи“ отвори съвсем различно ниво на практика. До този момент вече имах натрупано знание и опит в работата с кучета, но консултиращата работа изискваше нещо повече и то беше да започна да работя и с хората до тях.
Тук знанията ми по психология, интересът ми към междуличностните отношения и динамиката в семейството започнаха да се събират на едно място. Стана ясно, че не е достатъчно да разбираш кучето, ако не разбираш и човека, неговите страхове, очаквания, напрежение и несигурност. Работата ми постепенно се насочи към това да превеждам езика на кучето по начин, който човекът може да чуе и понесе.
Този проект изгради в мен умения за дълбоко слушане, за ясно и честно общуване и за водене на хора през трудни теми, които често се избягват, но са ключови за реалната промяна. Благодарение на тази работа се оформи и едно по-широко движение, което започна да не се води от търсене на послушание и контрол към търсене на спокойствие и оптимизъм във връзката с кучето.
Това беше и периодът, в който работата ми с хора се оформи като съществена част от професионалния ми път и постепенно изгради в мен умението да казвам навреме онова, което човек усеща, но не знае как да назове, и да го правя по начин, който не наранява, а отваря пространство за промяна.
Обучение по кучешка диетология, хомеопатия и билкарство (2020-2022)
В един момент от работата ми като треньор стана ясно, че нещо съществено липсва. Можех да работя с поведението, с отношенията и със стреса, но онова, което липсваше, а влияеше пряко на кучетата беше храната.
Обучението ми по кучешка диетология отвори тази врата. То беше разделено в пет направления – три нива диетология, хомеопатия и билкарство – и ми даде стабилни основи за изграждане на балансирано хранене за кучета от всяка възраст. Паралелно с това навлязох в основите на хомеопатията и задълбочих знанията си за билките, тяхната енергетика, приготвянето на лечебни отвари, мазила и компреси, както и работата с остри възпалителни процеси чрез растения.
Това обучение ми даде увереността и знанията сама да поема храненето на всички кучета, с които живеех и работех по онова време. Постепенно спрях да разчитам на готови решения и започнах да изграждам храната като жива част от тренирането.
Създаване и работа във фондация „По пътя с кучешките лапи“ (2021-2025)
Създаването на фондация „По пътя с кучешките лапи“ беше естествено продължение на работата ми до този момент. Фондацията не беше вече само проект който активно работеше с кучета и техните хора, а постепенно се превърна и в място за настаняване на трудно осиновяеми кучета с тежка история, които търсят дом.
Работата ми там беше многопластова. От една страна – организационна и управленска, като ръководител на фондацията и центъра за настаняване. От друга – практическа, в ежедневната работа с кучетата като треньор. И не на последно място – социална и образователна, чрез организиране на събития, обучителни курсове, семинари и индивидуални консултации за хора.
Този период вдигна работата ми на съвсем друго ниво. Случаите, с които се сблъсквах, станаха по-тежки и по-дълбоки – кучета с трудно минало, натрупан стрес и загубено доверие. Именно там опитът започна да се натрупва не само количествено, а и качествено. Научих се да работя с пространството и средата като активна част от възстановяването на кучето, а не просто като фон, в който то живее. Активно започнах да използвам храната като част от рехабилитационния процес и да се съобразявам все по-умело с темпото на кучето във възстановителния процес.
Фондацията ме срещна с голям брой кучета, за които имах възможност да бъда част от пътя към изцяло нов живот. Този опит остави траен отпечатък в начина, по който днес гледам на рехабилитацията, адаптацията и реалната подкрепа, както за кучетата, така и за хората до тях.
Консултант към Немския кастрационен център – Русе (2021-2023)
Работата ми като консултант към Немския кастрационен център в Русе беше насочена към създаването на среда, която реално подпомага рехабилитацията на кучетата, а не просто ги настанява. Задачата ми беше да организирам пространствата, помещенията и съоръженията така, че те да намаляват напрежението, да подкрепят възстановяването и да обогатяват ежедневното преживяване на кучетата в центъра.
Паралелно с това работех с екипа на място чрез обучения и консултации, насочени към това те самите да могат да поемат работа по отделни случаи. Това включваше изграждане на структури за наблюдение, разпознаване на поведенчески сигнали, планиране на индивидуален подход и взимане на решения в динамична среда, без да се разчита на готови схеми.
Тази работа значително задълбочи познанията ми за ролята на пространството и околната среда в процеса на рехабилитация и обогатяване на кучешкото преживяване. Обучението на екипа разви уменията ми за структуриране на процеси, ясно предаване на знания, работа с различни нива на опит и изграждане на устойчив начин на работа, който остава и след оттеглянето на външен консултант.
Работата по конкретни случаи ми даде възможност да се срещна с изключително тежки и комплексни ситуации – кучета с агресия, дълбока социална изолация и натрупан травматичен опит. Именно в тази среда често се пренебрегват индивидуалните нужди, а този опит затвърди подхода ми да гледам на всяко куче като на отделна история, която изисква време, внимание и ясно разбиране.
Обучения и сертификации към Become a Dog Pro (2023–2024)
В периода 2023–2024 г. надградих практическата си работа чрез специализирани обучения към международната платформа Become a Dog Pro, насочени към реални и често срещани предизвикателства в ежедневието с кучетата като работа с реактивност, свръхвъзбуда, ранно развитие и използване на носа като инструмент за саморегулация.
Тези обучения дадоха по-ясна структура и практически рамки на процеси, които дотогава бях наблюдавала и прилагала интуитивно. Вместо да разглеждат поведението като изолиран проблем, те поставят фокус върху нервната система, стресовия капацитет, индивидуалната история на кучето и начина, по който средата и човешкото присъствие влияят върху реакциите му.
Работата с реактивни и превъзбудени кучета беше разгледана през призмата на сигурността и възстановяването на вътрешния контрол, а не чрез потискане на реакциите. Паралелно с това обучението по кучешки сентуърк ми даде структурирано разбиране за работата с носа като естествен начин за фокус, стабилизиране и събиране отвътре, както при активни, така и при по-свити или тревожни кучета.
Обучението по работа с кученца допълни тази рамка, като насочи вниманието към най-ранните етапи от развитието и към начина, по който първите преживявания, темпото и човешките реакции оформят устойчивостта и адаптацията на кучето в по-късен етап. То затвърди разбирането ми, че превенцията и ранната подкрепа са също толкова важни, колкото и рехабилитацията на вече натрупани трудности.
Обученията към Become a Dog Pro са част от програма с ясно дефинирани професионални стандарти и международна акредитация, с акцент върху етична работа, научно обосновани подходи и практическа приложимост в реални условия. Тази рамка ми даде допълнителна яснота и отговорност в начина, по който структурирам процесите си и взимам решения в работата си с кучета и хора.
Обучение по работа с кучета, преживели травма (trauma-based dog training) – Sally Gutteridge (2024)
Това обучение ми даде дълбоко разбиране за начина, по който нервната система на кучето реагира при стрес, страх и натрупана травма. Научих се да разпознавам фините сигнали, които показват дали едно куче е в напрежение, в опит за справяне или в процес на отпускане, както и какво реално подпомага този преход, вместо да го блокира.
Много от поведенията, които преди изглеждаха като проблемни или необясними, започнаха да се подреждат логично. Започнах да виждам връзките между преживяното, тялото и реакциите в настоящия момент. Това промени начина, по който присъствам до кучето, с повече търпение, повече точност и по-малко намеса там, където тя не е нужна.
Работата ми стана по-целенасочена и по-тиха. Вместо да търся реакция, започнах да следя процеса. Вместо да бързам към резултат, започнах да уважавам темпото, с което кучето може да се върне към усещане за сигурност.
Обучение по традиционна китайска медицина за кучета (Neomi David / метод APA – Animal PsychoAromatica)(2024)
Обучението ми по традиционна китайска медицина за кучета беше повратна точка в начина, по който разбирам здравето, поведението и живота като цяло. То ми даде език и структура за неща, които дълго съм усещала интуитивно, но не съм можела да назова или подредя. Древното знание на ТКМ събра в едно тяло, емоции, поведение и среда, и ми показа как те съществуват като цялостна система, а не като отделни проблеми.
Обучението с Неоми беше част от по-широкото ми навлизане в метода Animal PsychoAromatica и постави стабилна основа за задълбочената ми работа с енергийното тяло, нервната система и вътрешните процеси при кучето. То промени начина, по който наблюдавам не само симптомите, а състоянието зад тях и не само поведението, а причините, които го поддържат.
ТКМ ме направи много по-внимателна към фините сигнали, като как тялото показва стрес, къде се задържа напрежението, как се проявяват травмата, страхът или липсата на решителност в различни органи и системи. Започнах да виждам връзките между преживяното от кучето, неговата история още от ембрионалния период и начина, по който това се отразява в настоящето му здраве и поведение.
Обучението ми даде умения за диагностика и първичен енергиен преглед, за разчитане на външни белези като отражение на вътрешни дисбаланси и за работа с процеси, които не се повлияват от бързи решения. То постави теми като стреса, избора, присъствието и здравето в една логична, свързана рамка, в която нищо не съществува изолирано.
Проект „Бандата на 1500-те – Как да избереш куче от 1500“ (2025)
В рамките на този проект имах възможност да приложа на практика всичко, което бях натрупала дотогава, съчетано с дълбокия ми интерес към това как кучета и хора си подхождат реално, а не на хартия. Заедно с екипа разработихме и въведохме практика, която до този момент не беше прилагана в България – структуриран и ясен процес за разпознаване на поведението на кучетата и за по-смислен подбор при осиновяване.
Създадох стандартизиран тест за описание на поведението на кучетата в приютите в с. Горни Богров и с. Сеславци, както и ясен осиновителски процес, който да улеснява срещата между куче и човек отвъд първоначалното впечатление. В рамките на проекта описах и анализирах поведението на близо 100 кучета, което изключително задълбочи уменията ми да разчитам сигнали, реакции и вътрешни състояния в среда с висок стрес и ограничени ресурси.
Работата с толкова голям брой кучета ми даде рядката възможност да видя колко различни могат да бъдат историите зад привидно сходни поведения и колко решаваща е ролята на човека отсреща. Този проект затвърди убеждението ми, че успешното осиновяване не е въпрос на късмет, а на разбиране, точност и уважение към вътрешния свят на кучето.
Обучение по Animal PsychoAromatica (APA) основно и надграждащо ниво (2024-2025)
Обучението ми по Animal PsychoAromatica събра и подреди всичко, което дотук съм търсила поотделно – работа с нервната система, емоционалното преживяване, енергийното тяло и реалния живот на кучето. То ми даде рамка, в която тялото, поведението, ароматите и вътрешното състояние не се разглеждат като отделни теми, а като части от един и същи процес.
В основното ниво на APA задълбочих разбирането си за начина, по който кучето преживява света отвътре, как реагира на стрес, как се защитава, как се свързва и как се саморегулира, когато му се даде пространство и правилната подкрепа. Научих се да разчитам фините сигнали на нервната система и да работя с тях внимателно, без да насилвам процеса и без да търся бърза промяна.
Паралелно с това задълбочих работата си с енергийното тяло чрез анализа на меридианната картина (МБА), който ми дава възможност да видя къде напрежението се задържа в тялото, как се разпределя енергията и откъде има смисъл да започне подкрепата.
Надграждащото обучение по Aromatics Advanced разшири тази работа в дълбочина. То ми даде много по-прецизен поглед върху използването на ароматите като инструмент за подкрепа на нервната система, емоционалната стабилност и вътрешния баланс. Не като рецепта, а като диалог с тялото на кучето, с уважение към неговия ритъм, граници и избор.
Това обучение затвърди начина, по който днес работя чрез наблюдение, присъствие и създаване на условия, в които кучето може да се събере отвътре, вместо да бъде поправяно отвън. APA ми даде език за процеси, които вече бяха част от практиката ми, и яснота как да ги прилагам по структуриран и безопасен начин в реалния живот на кучето и човека до него.
