Темата за суровата и готвената храна често се представя като избор между два противоположни лагера. В практиката обаче въпросът рядко е идеологичен, защото храносмилането по-скоро зависи от конкретната структура на храната и от състоянието на организма в момента. Дали храната е сурова или готвена има значение само дотолкова, доколкото това променя нейната плътност, температурата, смилаемостта ѝ и натоварването върху стомаха и червата, които тя оказва. По-лесно за усвояване е

Има моменти, в които човек прави всичко, което знае, че е важно за кучето си. Храни го добре, извежда го редовно, старае се да му осигури движение и внимание. И въпреки това в него остава едно усещане, че нещо не е съвсем наред. Кучето е активно, но не може да се успокои. Или е привидно спокойно, но липсва онази лекота, която го прави жизнерадостно и живо. В такива ситуации първият импулс е да се добавим още нещо. Добавяме още по-добра храна, още по-дълги или разнообразни раз

Когато човек започне да търси обяснение за поведението на кучето си почти винаги неусетно попада в капана на етикетите: „Това е от характера му.“, „Той е доминантен.“, „Тя е много чувствителна.“ Думите уж са за това да ни помагат да подредим случващото се, но често правят точно обратното, като затварят картината и спират потока от въпроси. Погледът през петте елемента предлага нещо различно. Той не се опитва да определи какво е кучето, а да покаже в какво състояние се намира

Кучето може да показва едно и също нещо по различни начини. Понякога през тялото , друг път през поведението, а понякога и през съня, апетита или начина, по който търси близост. Формата се променя, но усещането остава същото. Това обикновено е моментът, в който започваме да работим с отделните прояви, без да си даваме сметка, че всички те принадлежат към едно и също послание. В този етап вниманието ни почти естествено се насочва към това, което се вижда най-ясно. Симптомът из

Има моменти, в които симптомите при кучето се появяват сякаш от нищото. Сърбеж, зачервяване, умора, неспокойствие, треперене, отказ от движение. Първата реакция почти винаги е тревога. Започваш да търсиш какво не е наред и как да го спреш възможно най-бързо. Погледът през вътрешните климати предлага друга перспектива. Той не отрича симптомите, но ги поставя в контекст. Вместо да ги вижда като враг, ги разглежда като вътрешно време. Както навън има дни с вятър, влага или жега,

Има кучета, които още от малки се описват с едни и същи думи. Те са инатливи, чувствителни, избухливи, прекалено зависими или тотално затворени. Сякаш характерът им е нещо фиксирано, с което човек просто трябва да се научи да живее. Опитвал си различни подходи, поставял си различни правила, въвеждал си различни начини на възпитание, но в определени моменти едни и същи реакции се връщат отново и отново. Това обикновено води до усещането, че кучето не се променя. Или че проблем

Когато едно куче е неспокойно, често първата мисъл е, че такъв му е характерът. Че е енергично, импулсивно или трудно за овладяване. Че има нужда от повече разходки, повече занимания и повече изразходване на енергия. В много случаи това обяснение изглежда логично, но рядко води до дълбоко успокояване. Напротив, понякога колкото повече се опитваме да изразходим енергията, толкова по-напрегнато става кучето. Причината е, че покоят и движението не са противоположности, които се

Домашният BARF често се възприема като сложен списък с пропорции или фиксирана схема, която трябва да се следва точно. В действителност BARF-ът е по-скоро рамка, отколкото точна рецепта. Той дава възможност храната да бъде жива, адаптивна и съобразена с конкретното тяло, вместо да случи като универсално решение за всички кучета. Когато се приготвя с разбиране, BARF-ът може да бъде силен инструмент за подкрепа на храносмилането, имунната система и общото състояние. Когато се п

Лимфомът при кучетата е диагноза, която повдига много въпроси. Тази статия помага да се разбере какво представлява състоянието, какво показва то за тялото и как да се подходи с повече яснота, спокойствие и цялостна грижа отвъд самата диагноза.

Когато при кучето се появи тумор или образувание, вниманието естествено се фиксира върху него. Името, размерът, мястото и прогнозата поемат цялата ни тревога. И да, диагнозата дава рамка, но често оставя много въпроси без отговор. Как тялото е стигнало дотук? Какво показва това състояние за вътрешните процеси? Или какво има нужда от подкрепа извън конкретното място на образуванието? Погледът отвъд диагнозата не отменя медицинската информация. Той я допълва с разбиране за цяло