Вселената в кучето

Когато започнах обучението си по метода APA, ни връчиха дълъг списък с

литература. Разгледах го и реших да започна от частта с китайската медицина. Учудването ми беше огромно, когато пристигнаха едни тухли от по 300–400 страници, написани и на английски. Чудех се как изобщо ще ги чета.

Захванах се първо с Between Heaven and Earth („Между Рая и Земята“ на Харийет Бейфийлд и Ефрем Корнголд) и разбрах, че всъщност няма да е трудно. Китайската медицина е едно естествено и логично обяснение на живота, което се чете като приказка. Именно там за пръв път срещнах сравнение, което ми отвори нова врата – западната медицина вижда телата като машини, а лекарите като монтьори, които сменят части, ако те не работят. Източната медицина гледа на телата като на градини, а лекарят е градинарят, който създава условията растенията сами да дадат плод.

И точно тогава се замислих – ако в нас има градина, в нашите кучета има цяла вселена. Не просто тяло, което да бъде „поправяно“, и не просто поведение, което да бъде „коригирано“. А вътрешен свят със свои сезони и климати, със свои бури и затишия.

Да видиш кучето по този начин означава да се откажеш да го гледаш само като „поведение“ или „симптом“. Означава да чуеш езика на вътрешния му свят – понякога шепнещ, понякога викащ.

Ин и Ян – денят и нощта в кучето

Във всяко куче живеят две сили – Ин и Ян. Те са като деня и нощта, с които ние добре сме свикнали. Ян е движението. Онази енергия, която кара кучето да скача, да тича след топката, да лае със звънтящ глас и да преследва с пламък в очите. Ин, от друга страна, е почивката. Меката тъмнина, в която кучето може да се свие и да заспи дълбоко и сигурно, така че тялото му да се възстановява.

Когато Ян е твърде много, виждаме кучето неспокойно. Върти се, хапе ръцете ни на игра, превъзбужда се от най-малкия шум. Когато Ин е недостатъчно, то не може да спи спокойно, сънят му е лек, а духът му е винаги нащрек. В ежедневието това обикновено изглежда като куче, което трудно намира покой. Но всъщност то ни показва, че вътре балансът е нарушен. А когато тези сили са в хармония – кучето е спокойно, играе и се движи през деня, а вечер заспива дълбоко и се буди свежо на другата сутрин.

Трите съкровища – Чи, Дзин, Шен

Във всяко куче живеят три съкровища. Те са като нишките, от които е изтъкан животът.

• Чи е енергията. Онзи първи дъх, след който всичко се задвижва. Силата, която го кара да тича, да скача, да изследва света.

• Дзин е есенцията. Това, което е донесло със себе си кучето от своите родители. Коренът, от който зависи колко здрави ще са костите и колко дълго ще свети животът му.

• Шен е духът. Искрата в очите, радостта в срещата, свързаността с човека. Онзи пламък, по който знаеш, че то е „тук“.

Когато трите съкровища са в хармония, кучето е жизнено, силно и ясно в присъствието си. Виждаш го как играе, после спокойно се свива и заспива. Храни се с апетит, но не е обсебено от храната. Очите му те срещат с мекота и доверие.

Когато едно от тези съкровища обаче е отслабено, вселената в него започва да губи ритъм. Енергията намалява, а то се уморява бързо, отказва да се движи или обратното – върти се неспокойно. Сънят в такива състояния се къса. Кучето непрестанно ляга, става, не намира място. Погледът се променя светлината в очите отслабва, или става мътен и тревожен.

Сезони в тялото и характера – Петте елемента

1. Дървото е поривът напред. Силата, която иска да расте, да тича, да пробива граници. Когато то е в баланс кучето е решително, уверено, гъвкаво в движенията си. Очите му гледат напред, походката му е пружинираща. Когато обаче Дървото се задържи идва напрежението, раздразнителността и нетърпението. То започва да дърпа на повод, да лае по другите кучета и трудно се успокоява. В живота това личи в малките неща, като например когато кучето не изчаква, а се хвърля първо през врата. Ако денят мине без достатъчно движение, вечерта е неспокойно. Често бързо избухва, но и бързо му минава. За човека това е урок по гъвкавост. Да намери ритъм между контрола и свободата.

Да усети кога да държи юздите и кога да позволи потокът да води. В живота това би трябвало да изглежда по следният начин

– кучето дърпа, а стопанинът се учи да диша и да върви в темпо;

– при конфликт – то реагира бързо, а човекът се учи да отговаря не с гняв, а със спокойствие и ясни насоки.

2. Огънят е радостта и смехът, който свети в очите. Топлината, която търси близост и обич. Когато е в баланс кучето Огън е любвеобилно, игриво, обича компанията на всички. Прегръдката му е естествена, опашката му – танцуваща. Когато Огънят е в излишък то се превъзбужда, става тревожно и трудно заспива. Когато е слаб – пламъкът угасва, погледът става тъжен и липсва искрата. В живота това личи в малките неща като например посрещането с цяло тяло, сякаш иска да се разтопи в човека. Търси непрекъснато вниманието му и ако не го получи, става драматично. Често обича шумни места и динамичната игра, но понякога прегаря бързо. За човека това е урок по обичане. Да не се страхува от близост. Да види, че уязвимостта не отслабва, а свързва дори още по-дълбоко. В живота това би трябвало да изглежда по следния начин:

– кучето настоява за внимание, а стопанинът се учи да го дава без раздразнение;

– драматичните изблици на кучето го подсещат, че често и в него самия има потиснати чувства.

3. Земята е центърът, грижата, стабилността и коренът, който държи всички заедно. Когато е в баланс, кучето е спокойно, привързано, обича да бъде в средата на групата. Седи наблизо, без да се натрапва присъствие, и всичко около него се подрежда. Когато Земята се натовари можем да видим тежест, ленивост и склонност към преяждане. Когато е отслабена, кучето става тревожно, губи посока, не знае къде да застане. В живота това можем да го забележим когато видим кучето винаги да избира да легне там, където е семейството. Често може да моли за още храна дори след като е яло или можем да го видим да пази и да събира играчки, хора и други животни. За човека това е урок по грижа. Да даде стабилност, но и да не я превръща в тежест. Да обича, без да се губи в чуждите нужди. В живота това изглежда така:

– кучето винаги иска да бъде там, където е семейството;

– склонността му към преяждане подсеща човека за собствените му навици на търсене на утеха.

4. Металът е дъхът, редът и яснотата. Способността да се отделиш и да кажеш „стига“. Когато е в баланс, кучето е дисциплинирано, разбира граници, спазва рутини и ритуали.

Обича чистотата, реда и предвидимостта. Когато Металът е в застой идват тъгата, тялото е скованост, а ума отказва да контактува. Когато е слаб липсват граници, кучето става хаотично и уязвимо. В живота това личи по любовта на кучето към своя ритуал за разходка, своята купа и мястото за почивка. То трудно приема промени или нови кучета в дома, като често носи в себе си тъга, която няма обяснение.За човека това е урок по дишане. Да се учи да пуска и да приема загубата. Да открие свобода в ритъма на всеки нов ден. В живота това може да се прояви по следния начин:

– кучето настоява за своя час за разходка, а човекът открива стойността в рутината;

– понякога тъгата на кучето е огледало за неговата собствена неизказана тъга.

5. Водата е дълбочината. Тишината, в която се ражда смелостта. Изворът на жизнената сила. Когато е в баланс кучето е спокойно, търпеливо, наблюдателно. Не бърза, но знае кога да действа. Когато Водата отслабне се появяват страховете, несигурността и кучето се отдръпва. Когато прелее се вижда агресия, която всъщност прикрива страх. В живота можем да го разпознаем когато видим кучето да се спира да наблюдава, вместо да тича първо. То може да проявява страх от силни звуци или самота, като обича да се свие до някого и да черпи от неговото спокойствие. За човека това е урок по доверие. Да остане в покоя, вместо да търси бягство. Да открие, че страхът не е враг, а врата към смелостта. В живота това изглежда така:

– кучето се свива в краката на човека, а той се учи да пази спокойствие, и да го подхранва;

– неговите страхове често сочат към несигурността в самия стопанин.

Така петте елемента заедно рисуват цялата картина. Не като етикети, а като живи нишки, които се преплитат във всяко куче.

Органи и духове – вътрешните „гласове“

Във всяко куче живеят пет вътрешни гласа. Те говорят тихо, но определят как то се движи, почива и общува.

• Сърце – Шен (радостта).

Когато Шен е светъл, кучето е леко, отворено, очите му блестят. Търси общуване и носи радост наоколо. Ляга до теб спокойно, а сънят му е дълбок. Когато Шен се помрачи, сънят е плитък, то става неспокойно и те търси без да знае особено какво точно иска.

• Черен дроб – Хун (мечтите и поривите).

Хун движи порива напред, желанието да тича и да открива. Когато е в хармония кучето е смело и свободно в походката си. Когато Хун е задържан, идва раздразнителноста, дърпането на повод, избухването към други кучета и загубата на търпение.

• Далак – Пи (грижата и мисълта).

Пи е способността на кучето да се съсредоточи, да усвои и да поддържа ритъм. Когато е в баланс то се храни спокойно, знае кога да спре навреме и да си почине след храненето.

Когато Пи се натовари, кучето да се облизва неспокойно след хранене, търси още храна без да има мярка и е склонно към тежест и умора.

• Бели дробове – По (инстинктите).

По е първичният отклик – дъхът, миризмата, инстинктът. Когато По е чист, кучето усеща и реагира навреме. Присъства в мига, вдишва дълбоко, улавя миризмите и реагира спокойно на звуци. Когато По се замъгли, идва тъгата. Кучето се затваря и лесно се поддава на болести на кожата и дишането.

• Бъбреци – Джъ (волята).

Джъ е силата да издържи и да премине през трудност. В хармония, кучето е устойчиво, спокойно, издържа на студ и дълги разходки. Стъпва уверено и намира пък към дълбока почивка. Когато Джъ отслабне, страхът се надига, лапите изстиват, увереността се губи. Започва да се стряска от шумове и да търси скривалище

Тези гласове заедно носят мелодията на живота в кучето. И както в музиката, така и в тяхната вселена, ако един инструмент заглъхне или зазвучи фалшиво, цялата хармония се променя.

Климатите в тялото – вътрешните „времена“

• Влага – Когато владее влагата кучето става тежко, мързеливо, козината му

  лепне, а по ушите или лапите се появяват гъбички. В ежедневието това значи повече лежане, повече близане, по-малко лекота в движенията. В човека влагата се усеща като умора, липса на яснота, нужда от сладко. Двамата заедно започват да търсят мекота, но губят лекотата. За това когато ви завладее влагата, запали огъня на движението и в двама ви. Кратката разходка ще я разпръсне. Приготви си топла супа за теб, на кучето дай храната също топла.

Изсуши въздуха в дома с ароматни билки и така влагата постепенно ще загуби тежестта си.

Вятър – Когато духа вътрешният вятър се появява сърбежът. Кучето се чеше, върти се, не може да си намери място. Една малка промяна в средата е достатъчна да разклати спокойствието му. В човека този вятър идва като нервност, мисли, които не спират, вътрешното „жужене“. Домът става място на нетърпение, където и най-малкия шум би могъл да разклати покоя. За това когато задуха вятър, седни до кучето си и мини няколко пъти с ръка през гърба му, с дълги, заземяващи движения. Дай му нещо за дъвчене, за да намери покой, а за себе си направи няколко дълбоки вдишвания, които да укротят мислите ти. Така вятърът и в двама ви ще намери пристан и ще отмине.

Студ – Когато проникне студът, ставите започват да скърцат, а лапите стават студени. Кучето търси топло място, свива се на кълбо. Движенията му се забавят, а погледът губи пламък. В човека студът е усещане за отдръпване, за нежелание да излезе навън, за липса на живец. Домът става тих, но в тази тишина липсва уюта. За това когато проникне студът увий кучето в одеяло след разходка, налей си топъл чай с джинджифил, докато то заспива. Добави малко топлина в храната. Така студът с времето започва да отстъпва пред топлината и грижата на вашата връзка.

Горещина – Когато се надигне горещината, очите се зачервяват, а кожата се възпалява. Кучето започва да диша учестено и да търси хладно. Става нетърпеливо, по-лесно избухва. В човека това се отразява в избухване, раздразнение и нетърпеливост. Домът се нажежава, а думите лесно раняват. Въздухът е тежък. За това когато се надигне горещината намери сенчесто място, където да легнете заедно. Охлади лапите с влажна кърпа, а себе си с чаша ментов чай. Така горещината се разпръсква и от въздуха, и от сърцата.

Тези климати не са врагове – те са огледала. Показват какво липсва и какво е в излишък. Когато успеем да разберем какво е вътрешното време на кучето в момента, ни вече знаеш как да помогнем било то с топлина, със свежест, със сухота или с повече мекота.

И когато разберем, че в кучето живее цяла вселена, започваме да гледаме на нещата по един по-различен начин. Симптомите вече не изглеждат като врагове, които трябва да победим, а като сигнали, които носят послания. Поведението не е „проблем“, който трябва да се поправи, а език, чрез който кучето общува със света и с нас. Всяка негова реакция, всеки негов навик, всеки негов жест е знак от тази вътрешна вселена. Когато започнем да чуваме тези знаци и да ги приемаме като истории, които тялото и духът му разказват, връзката ни с него се променя. Тя става по-дълбока, по-съзнателна и по-мека.

Да гледаш с други очи означава да не се стремиш да „поправиш“ кучето, а да го разбереш. И в този процес да откриеш повече и за себе си. Защото в крайна сметка вселената, която живее в него, винаги ще ни показва по нещо и за нашата собствена.