Има моменти, в които човек прави всичко, което знае, че е важно за кучето си. Храни го добре, извежда го редовно, старае се да му осигури движение и внимание. И въпреки това в него остава едно усещане, че нещо не е съвсем наред. Кучето е активно, но не може да се успокои. Или е привидно спокойно, но липсва онази лекота, която го прави жизнерадостно и живо. В такива ситуации първият импулс е да се добавим още нещо. Добавяме още по-добра храна, още по-дълги или разнообразни раз

Когато човек започне да търси обяснение за поведението на кучето си почти винаги неусетно попада в капана на етикетите: „Това е от характера му.“, „Той е доминантен.“, „Тя е много чувствителна.“ Думите уж са за това да ни помагат да подредим случващото се, но често правят точно обратното, като затварят картината и спират потока от въпроси. Погледът през петте елемента предлага нещо различно. Той не се опитва да определи какво е кучето, а да покаже в какво състояние се намира

Кучето може да показва едно и също нещо по различни начини. Понякога през тялото , друг път през поведението, а понякога и през съня, апетита или начина, по който търси близост. Формата се променя, но усещането остава същото. Това обикновено е моментът, в който започваме да работим с отделните прояви, без да си даваме сметка, че всички те принадлежат към едно и също послание. В този етап вниманието ни почти естествено се насочва към това, което се вижда най-ясно. Симптомът из

Има моменти, в които симптомите при кучето се появяват сякаш от нищото. Сърбеж, зачервяване, умора, неспокойствие, треперене, отказ от движение. Първата реакция почти винаги е тревога. Започваш да търсиш какво не е наред и как да го спреш възможно най-бързо. Погледът през вътрешните климати предлага друга перспектива. Той не отрича симптомите, но ги поставя в контекст. Вместо да ги вижда като враг, ги разглежда като вътрешно време. Както навън има дни с вятър, влага или жега,

Има кучета, които още от малки се описват с едни и същи думи. Те са инатливи, чувствителни, избухливи, прекалено зависими или тотално затворени. Сякаш характерът им е нещо фиксирано, с което човек просто трябва да се научи да живее. Опитвал си различни подходи, поставял си различни правила, въвеждал си различни начини на възпитание, но в определени моменти едни и същи реакции се връщат отново и отново. Това обикновено води до усещането, че кучето не се променя. Или че проблем

Когато едно куче е неспокойно, често първата мисъл е, че такъв му е характерът. Че е енергично, импулсивно или трудно за овладяване. Че има нужда от повече разходки, повече занимания и повече изразходване на енергия. В много случаи това обяснение изглежда логично, но рядко води до дълбоко успокояване. Напротив, понякога колкото повече се опитваме да изразходим енергията, толкова по-напрегнато става кучето. Причината е, че покоят и движението не са противоположности, които се

Повечето хора започват да търсят отговори за кучето си, когато нещо вече не е наред. Поведение, симптом, промяна, за която не намират логична причина. Тогава вниманието почти естествено се насочва към въпроса какво му има и как това да се поправи. Фокусът пада върху отделното проявление и върху бързото му регулиране. Този подход изглежда логичен, но има своята цена. Когато вниманието остава само върху външното, погледът неизбежно се стеснява. Започва движение от реакция към р