Вселената в кучета 5-та част - Вътрешните климати в кучето или защо е важно да не потушаваме симптомите

Има моменти, в които симптомите при кучето се появяват сякаш от нищото. Сърбеж, зачервяване, умора, неспокойствие, треперене, отказ от движение. Първата реакция почти винаги е тревога. Започваш да търсиш какво не е наред и как да го спреш възможно най-бързо.

Погледът през вътрешните климати предлага друга перспектива. Той не отрича симптомите, но ги поставя в контекст. Вместо да ги вижда като враг, ги разглежда като вътрешно време. Както навън има дни с вятър, влага или жега, така и в тялото на кучето тези състояния се появяват, движат се и отминават.

Когато човек започне да гледа по този начин, паниката отстъпва място на ориентацията. Вместо въпроса „какво му е“, идва въпросът „какво време преживява в момента“.

Влагата е тежка и бавна. Когато тя вземе превес, кучето изглежда уморено, движенията му са по-тромави, а тялото сякаш задържа. Често се появяват проблеми с кожата, ушите или лапите. Козината губи лекота, а желанието за активност намалява. Кучето лежи повече, ближе се често и сякаш не може да се „раздвижи“ отвътре.

В човека влагата се усеща като ментална тежест. Липса на яснота, умора, нужда от сладко или от комфортна храна. Домът става по-тих, но и по-застоял.

Едно просто действие тук е движение, но без натиск. Кратка разходка, която да раздвижи, не да изтощи. И топлина в храната и средата, за да се върне усещането за лекота.

Вятърът е непостоянен и бърз. Когато той е активен, кучето е неспокойно. Чеше се, върти се, реагира рязко на шумове, става и ляга без да намери място. Симптомите често се местят. Днес са по кожата, утре в поведението. Нищо не е стабилно.

В човека вятърът се преживява като нервност. Мислите не спират, тялото е напрегнато, търпението е късо. Домът се изпълва с вътрешно жужене, дори когато е тихо.

Тук помага заземяване. Спокойно докосване по гърба, бавни движения, нещо за дъвчене, което да събере вниманието. За човека – няколко дълбоки вдишвания, които да върнат ритъма.

Студът се усеща като свиване. Кучето търси топли места, движи се по-предпазливо, лапите са студени, тялото е по-сковано. Понякога изглежда по-отдръпнато, по-малко заинтересовано от света. Не защото не иска, а защото няма вътрешна топлина, която да го задвижи.

В човека студът се проявява като отдръпване. Желание да остане вътре, да се скрие, да не поема ново. Контактът става по-пестелив, а енергията по-ниска.

Тук простото действие е буквална топлина. Одеяло, топъл чай, по-бавен ритъм. Без бързане и без изискване за активност, която тялото още не може да понесе.

Горещината е прекомерна и разширяваща. Когато е налице, кучето е нетърпеливо, лесно се възбужда, диша учестено, търси хладно. Кожата може да се зачерви, очите да станат по-ярки, реакциите – по-рязки.

В човека горещината се преживява като раздразнение. Малките неща избухват по-лесно, думите са по-остри, атмосферата се нажежава.

Тук помага охлаждане, но меко. Сянка, вода, по-тиха среда. За човека – пауза, по-бавен тон, по-малко стимули.

Нито един от тези климати не е грешка. Те са състояния, които идват и си отиват. Проблемът възниква, когато се опитаме да ги изключим, вместо да ги разберем.

Когато човек започне да разпознава вътрешното време на кучето, грижата става по-адекватна. Вместо паника идва наблюдение. Вместо борба – подкрепа.

И точно тогава симптомите започват да губят остротата си. Не защото са били победени, а защото са били чути.