Вселената в кучето 3-та част - Трите богатства в кучето или защо храната и разходките понякога не са достатъчни за кучето

Има моменти, в които човек прави всичко, което знае, че е важно за кучето си. Храни го добре, извежда го редовно, старае се да му осигури движение и внимание. И въпреки това в него остава едно усещане, че нещо не е съвсем наред. Кучето е активно, но не може да се успокои. Или е привидно спокойно, но липсва онази лекота, която го прави жизнерадостно и живо.

В такива ситуации първият импулс е да се добавим още нещо. Добавяме още по-добра храна, още по-дълги или разнообразни разходки или още повече занимания. Грижата става по-интензивна, но промяната или не идва, или дори и да дойде, то тя е краткотрайна. И това е така не защото усилията ни са погрешни, а защото не всичко, от което кучето има нужда, се намира на това ниво, на което ние искаме да го подхраним.

Жизнеността не се поддържа само чрез външни действия. Тя се крепи на няколко дълбоки слоя, които работят заедно. Когато един от тях отслабне, останалите започват да компенсират и именно тогава се появява това трудно обяснимо усещане, че нещо липсва, въпреки че „всичко е наред“.

Енергията на кучето е първото, което забелязваме. Когато тя не достига, тялото изглежда уморено по начин, който не се оправя с почивка. Движението е без желание, удовлетвореността от активността липсва. Когато е прекалено много, кучето е постоянно включено, реакциите са бързи, а след това не идва истинско отпускане. И в двата случая проблемът не е самото движение, а липсата на устойчив ритъм, в който енергията да може да се възстановява.

Под повърхността стои по-дълбокият ресурс. Онзи корен, който не се изгражда за ден и не се възстановява с едно хранене. Когато той е изтощен, кучето започва да се износва по-бързо. Възстановява се трудно, умората се трупа, а натоварванията оставят по-дълга следа. Причините за това често се свързват с възрастта или характера, но всъщност са знак, че основата е отслабнала.

Най-финото и най-трудно за разпознаване е това, което стои зад присъствието. Духът на кучето. Начинът, по който то е „тук“. Когато този слой е силен, контактът е лесен, погледът е отворен за контакт, а тялото е спокойно, дори в покой. Когато духът отслабне, промяната е почти невидима, но дълбоко осезаема. Кучето е наблизо, но като че ли се намира зад стъкло. Реагира, но без яснота. Търси контакт, който не го успокоява истински, или се отдръпва, без да има нужда от дистанция.

Това състояние често се тълкува като поведение, като несигурност или като нещо, което трябва да се коригира. А всъщност става дума за липса на вътрешен ресурс да бъдеш напълно в себе си. За разкъсване между тялото и вътрешния свят, което не се лекува с още усилие, а с по-дълбоко разбиране.

Когато жизнеността, коренът и присъствието не са в равновесие, нито храната, нито разходките сами по себе си могат да съберат цялата картина. Те са важни, но не са достатъчни. Липсващото е погледът към кучето като цялост, в която физическото, емоционалното и вътрешното се поддържат взаимно.

Да започнеш да гледаш по този начин означава да различиш умората от изтощението, активността от напрежението, както и близостта от истинското присъствие. Това променя самата грижа. Вместо да добавяш още, започваш да подкрепяш онова, което вече е разклатено.

Когато тези слоеве започнат да възстановяват ресурсите си, промяната не е рязка. Няма и момент на „оправяне“. По-скоро има връщане към яснотата. Погледът отново се събира. Тялото се движи с повече посока и по-малко инерция. Покоят става възможен, без да бъде налаган.

Тогава става ясно, че грижата за кучето не е въпрос на това да правиш повече, а да виждаш по-добре. И че понякога най-съществената подкрепа започва от промяна в начина, по който разбираш какво всъщност му липсва.